• Впечатления

Впечатления

Из бъдещи впечатления от живота в БЕЛВЮ,

Заповядайте, може да са ваши!

*** *** ***

Понякога обичам да съм си в къщи. Не само, за да се скрия или за да си почивам. Може би по-скоро в търсене на хармония между мен и света около мен. Все пак аз съм център на собствената си вселена и е важно докъдето ми стига погледът всичко да е така, както на мен ми е удобно.

Когато се прибирам портите на двора се отварят още докато се приближавам, а прожекторът дискретно осветява пътя ми. Гаражната врата се вдига докрай, точно в момента, в който портите зад мен започват да се затварят. Обичам нещата да се случват хармонично и от само себе си. Когато вляза с колата, гаражът услужливо светва и плътно затваря външната си врата.

Докато вървя по стълбите нагоре към хола усещам как ме превзема познато щастливо спокойствие. Понякога затварям очи и така продължавам напред. Когато свършат стълбите правя три крачки направо, после леко завивам надясно (без да протягам търсеща ръка) и продължавам да вървя още малко преди да спра, да подгъна десния си крак и да се отпусна в нищото. Любимото ми кресло плавно поема тежестта на тялото ми и ме прегръща свойски. Отварям очи. Моят дом. Нищо повече. И нищо по-малко.

*** *** ***

Само ако в денонощието имаше 25… или дори 26 часа, и времето щеше точно да ми стига. Ей така си мислех наскоро, и докато си го мислех бързах към офиса. За поредна сутрин задръстването ме изненада неприятно и, разбира се, закъснявах. Вече смятах наум (и потвърждавах на глас) невъзможността да се впиша в графика, който си подредих толкова внимателно снощи. Сутрешните задръствания в София са особено неприятно начало на деня.

 А вечер? Пак аз, в същото задръстване. Този път в обратната посока – към къщи. И отново смятам и мисля и търся 2 часа, същите, които всеки ден прекарвам в колата, сред много други коли, докато наоколо пърхат малки, но много напористи циганчета, въоражени с пластмасови бутилки и решени на всяка цена да се покатерят на предния капак на джипа, само и само да намокрят предното стъкло симулирайки дейност. Да, но в този момент коефициентът ми на толерантност е критично нисък.

Спомням си за тези драматични моменти почти с носталгия. Един час сутрин и един час вечер размисли на тема как да печеля по два часа на ден дадоха резултат. Новото ми работно място е 110 квадрата, на две нива – и двете обзаведени точно по мой вкус, а Витоша се вижда като нарисувана през прозореца срещу мен. Точно както и от прозореца на спалнята ми на долния етаж.

*** *** ***

Сънувах, че e зима. Навън беше тъмно, а аз имах нужда от чаша чай. Тръгнах надолу към кухнята и видях огъня в камината. Вкъщи беше също толкова тъмно, колкото и навън, но вместо замръзналото снежнобяло сияние на Витоша ме посрещнаха горещи червени пламъци – живи и красиви... и се събудих. Милваше ме първият слънчев лъч, опитвайки се да ме стопли, след като децата са ми задигнали завивката.

Загледах се във вълшебния изгрев, който всяка сутрин ми прожектира началото на света над зелените склонове на Витоша. Реших, че идеята за чай не е лоша и бавно се надигнах от леглото. Успях да се класирам за края на изгрева и началото на деня на голямата южна тераса горе. Това ми е любимото място вкъщи, все едно ми е скроена по мярка. Аз заради нея избрах този дом, заради големите вградени сандъци за цветя. 

Защото когато се отпусна в люлеещия се стол виждам над цветята само върховете на планината и облаците, и  защото когато денят ми започне тук, със силен аромат на лайка от сутрешния чай, усещам в себе си сили да преодолея всевъзможните проблеми, които ме чакат навън и да се върна вечерта Победител.

*** *** ***

Новото ми хоби – 150 квадрата райграс. За половин час всяка седмица монотонното бръмчене на косачката ме изолира от света и заглушава всички мисли. Вдигам поглед и виждам само силуета на Витоша как очертава хоризонта. Не е съвсем като Хималаите, но се е надвесила над моя двор и служи за подпора на мечтите ми.

Последен оглед на равната трева и спирам косачката. Май започвам да се гордея от градинарските си способности. Поизмориха ме тези 150 квадрата, но знам, че след като взема душ и си изпия кафето на верандата погледът ми случайно ще се спре на тенис ракетата, подпряна небрежно малко по-натам, ще се заслушам и ще чуя как кортовете на МАКСИ ме привикват, някакви си стотина метра отвъд оградата ми. Няма много време за размотаване, защото следобед съседите ще ни съберат на любимото ми неделно барбекю. Аз на гости не обичам да ходя, защото на чужда територия не важат моите правила. Но в градината на съседите се чуствам като у дома си, при това съм почетен гост! А те обикновено събират интересен кръг приятели...

Но за тях ще ви разкажа друг път, сега отивам да поиграя тенис. Предчуствам как ще се поизпотя срещу Ники. Само трябва да си намеря банския, че бяхме решили да направим няколко дължини преди барбекюто.

*** *** ***